Песните на далечната Земя (роман)

Автор: Кларк Артур Чарльз   Жанр: Научная фантастика  Фантастика   Год неизвестен
Закладки
A   A+   A++
Размер шрифта
Песните на далечната Земя (роман) - Кларк Артур Чарльз
Автор:  Кларк Артур Чарльз    
Жанр:  Научная фантастика  Фантастика 
Серия:   
Страниц:  59 
Год:  Неизвестен  

Отрывок из книги

— Защо да не допуснем, само да допуснем, че те са извънземни! Кметицата въздъхна. Помисли си, че тази теза бе отпаднала още преди векове. — Никакви извънземни няма! — отсече тя. — Най-малкото няма разумни дотолкова, че да полетят в Космоса. Разбира се, никога не можем да бъдем сто на сто сигурни, но Земята е търсила с всички възможни уреди в продължение на повече от хиляда години. — Има и друга възможност — обади се Мириса, която заедно с Брант и Кумар стоеше в дъното на залата. Всички се обърнаха към нея, но не и Брант. Той изглеждаше малко смутен. Въпреки любовта му към Мириса имаше моменти, в които му се искаше тя да не бе толкова начетена и последните пет поколения на рода й да не бяха работили в Информационното хранилище. — И каква е тя, скъпа? Този път Мириса се смути, въпреки че успя да скрие раздразнението си. Никак не й бе приятно някой, който не е много умен в действителност, макар че несъмнено «буден» или може би «остроумен» бе по-подходяща дума, да се отнася към нея със снизхождение. Фактът, че кметицата Уолдрън винаги гледаше влюбено Брант, ни най-малко не безпокоеше Мириса. Това просто я забавляваше и тя дори изпитваше известна симпатия към тази по-възрастна от нея жена.